ИНТЕРВЮ С БЪЛГАРСКИЯ АРХЕОЛОГ ГЕОРГИ КИТОВ

на Лаура Бумбалова

 

1. Защо археолозите говорят за долина на тракийските царе?

 

Защото в района между Павел баня и Мъглиж в Казанлъшкия край, по течението на Тунджа, има повече монументални подмогилни храмове, гробници  и царски гробове, отколкото където и да било другаде в България. Тук в края на ІІІ и началото на ІV в. пр. Хр. е функционирала столицата на одриския цар Севт ІІІ. Неговата гробница беше открита и проучена през 2004 г.

 

2. Ако тръгнем да чертаем карта на долината на тракийските царе, кои са най-съществените археологически обекти, които трябва да бъдат споменати?

 

Много са.  Някои от по-важните по реда на откриването им:

-       Казанлъшката гробница, открита случайно през 1944 г. Има забележителни стенописи от края на ІV или началото на ІІІ в. пр. Хр. с високохудожествени сцени на военни сцени, погребално угощение, бясно препускащи колесници, растителни, геометрични и зооморфни орнаменти.

-       Гробнично-култов комплекс в могила Оструша, открит и проучен през 1993 г. от ръководената от мене Траколожка експедиция за могилни проучвания (на латиница ТЕМР). Уникално съоръжение с 6 помещения разположени в два реда на площ от 100 кв. м. Централната гробна камера е издълбана в огромен блок с тегло около 60 тона. В него е издялано ритуално легло, краката на което имитират лъвски лапи. Таванът е разделен на няколко десетки образни полета, които са били изпълнени с високохудожествени изображения – портрети на мъже и жени, сцени с човешки фигури и борба между животни, геометрични и растителни орнаменти. Едно от останалите помещения е кръгло, другите са правоъгълни. Югозападното е неограбено и в него беше намерен скелет на кон в пълен анатомичен ред, гарнитура от сребърни украси за сбруя с животински изображения и растителни орнаменти, два деформирани сребърни съда и други.

-       Сашова могила. Проучвания на ТЕМП през 1995 г. Храм от ІV-ІІ в., използван като гробница в края на ІІІ или самото начало на ІІ в. пр. Хр.

-       Могила Голяма Арсеналка. Разкопки на ТЕМП през 1995 г. Каменен храм от V-ІV в. пр. Хр. с представителна фасада, правоъгълно и кръгло помещение с куполно покритие и с настилка от много големи плочи.

-       Сарафова могила. Гробница-мавзолей от ІV-ІІІ в. пр. Хр. Открита от ТЕМП през 1995 г. Има коридор (камък) и две правоъгълни камери (тухла) с двускатно заоблено покритие. Стените са покрити с дебел пласт щукатура и са оцветени на пояси в жълто, червено, кафяво и други цветове. В коридора е принесен в жертва кон, открит в пълен анатомичен ред.

-       Могила Хелвеция. Проучена от ТЕМП през 1996 г. Монументална каменна постройка с коридор, преддверие и правоъгълна камера. Стените и част от подовете покрити с дебела варова мазилка. В преддверието и пред източното чело на коридора открити скелети на коне.

-       Могила на грифоните. Разкопки на ТЕМП 1996 г.  Монументален каменен храм, подобен на този в Голяма Арсеналка, но с дълъг коридор и покрит с варова замазка под.

-       Могила Шушманец. Уникална монументална каменна постройка, проучена през 1996 г. от ТЕМП. Построена е през V в. пр. Хр. като храм и използвана поне 150 години. Има коридор-двор, правоъгълно преддверие с полуцилиндричен свод и кръгла камера с куполно покритие. Преддверието е подпряно от колона с капител във форма на почитания от траките ашик, а купола поддържа блестяща дориийска колона. Тя завършва с диск, изпод който излизат радиално 15 каменни плочи – символи на слънчеви лъчи. Страничните стени на кръглото помещение са със 7 дорийски полуколони. В преддверието са били принесени в жертва 4 коня и 2 кучета или вълци.

-       Могила Голяма Косматка. Разкопки на ТЕМП през 2004 г. През втората половина на V в. пр. Хр. в насипа е изграден монументален храм с алея към внушителна фасада, 13-метров коридор и последователно разположени три помещения. Първото е правоъгълно с двускатен дъговиден покрив и в него е принесен в жертва кон. Второто е кръгло с купол, а третото е монолитна камера с ритуално ложе. В нея в самото начало на ІІІ в. пр. Хр. е погребан великият тракийски цар Севт ІІІ.

Внимание заслужават и още 4 гробници край Мъглиж и 1 при старозагорското село Оряховица, открити също през 2004 г.

 

3. Вашата експедиция е открила важни обекти като, Старосел и Александрово през 2000, Светицата и Голямата Косматка през 2004. По какъв начин тези местности се вписват в рамките на долината на тракийските царе?

 

И Старосел и Александрово са в земите, контролирани от най-изявеното тракийско племе – одрисите. Макар и намерените съоръжения да се отличават по плановите и пространствените си решения, те са характерни за тракийската архитектурна традиция, демонстрирана най-отчетливо в Долината. Могилите Голяма Косматка и Светица са в сърцето на Долината на тракийските владетели обогатяват представите ни за значимостта на района и ролята му в политическото, религиозно и културно развитие на Древна Тракия.

 

4. Какво почувствахте при тяхното откриване? Разкажете за чубвствата, емоциите, които археологът изпитва към миналото, което разкива свойте тайни?

 

Всяко откритие в археологията е свързано с дълбоки и вълнуващи преживявания. Членовете на нашия екип са привилегировани да попадат по-често на уникални предмети и съоръжения. Ние имаме ритуали, които спазваме при започване на работа и при всяко по-сериозно откритие. Докосването до всеки предмет след многовековен покой е сериозно изпитание за търпението на археолога, но и носи много трепети. Изживяванията не могат да се опишат, те трябва да се изпитат лично или поне да бъдат наблюдавани отстрани.

 

5. Вярно ли е че траките често са превръщали своите храмовете в гробници на видните личности? Старосел бил ли е такъв храм?

 

Тракийската аристокрация е използвала представителните храмове за погребване на хора от средите си и на своите владетели, които приживе са били почитани като полубогове, а след смъртта са обявявани и почитани като богове. Поклонението пред останките им е превръщало храмовете и в мавзолеи. Един от най-забележителните храмове е изграден в Четиньова могила край Старосел. Той има едно парадно и две странични стълбища, дълъг коридор, ограден с високи стени и две просторни помещения – правоъгълно и кръгло. Храмовити са били затваряни с огромни тежки каменни врати, които са оставили дълбоки следи в праговете от многократно отваряне и затваряне. Ръбовете на стълбите и праговете са изтрити от влизането и излизането на хиляди поклонници. В сградата има следи от преустройства. Всички тези особености свидетелстват, че постройките не са проектирани просто като гробници, а като храмове, използвани в продължение на повече от столетие. Подобни наблюдения са регистрирани при повечето подмогилни паметници, проучени от ТЕМП.

 

6. Как се вписват тези гробници в местния пайзаж? Всичките ли могили на тракийската долина крият под себе си гробница? Как можем да различим обикновен насип от насип над гробница?

 

За времето след насипването им могилите са се превърнали в неразделна част от ландшафта на България. Има закономерности в разположението им, които изискват много обяснения. Освен надгробни има и символични (кенотафи), дарствени и неизползвани могили. Да се различат надгробните от останалите могили е трудно, даже невъзможно, преди проучване. Някои от предназначените за погребения насипи не са използвани, гробовете в други са пък унищожени от ерозията, когато са били в повърхностните пластове.

 

7. По какъв начин сте разбрали, примерно при разкопките през 2004, че точно Светицата и Голямата Косматка трябва да бъдат разкопани? Какви предварителни измервания сте направили?

 

До известна степен това е въпрос на професионална тайна. Има елемент и на интуиция, както и на риск – в повечето случаи оправдан. Ние освен това сме длъжни да се съобразяваме с иманярите, да спасяваме това, което е останало от тяхното варварство, да ги изпреварваме или да ги елиминираме. На могилата Светица са правени геофизични измервания от италиански екип на фондация Леричи в средата на 60-те години. Планът, с който ние разполагахме беше без ориентири, така че той беше безполезен за нас. Бяхме определили мястото за начало на работата, когато геофизикът Никола Тонков направи измервания, регистрира аномалия и потвърди правилността на нашите намерения. Никакви предварителни измервания на Голяма Косматка не са правени. Откриването на храма е резултат на анализ на формата на могилата, съпроводен с огромен риск и доза авантюризъм. Освен това, членовете на нашия екип твърдят, че тракийските богове ни обичат, поощряват, подкрепят и закрилят. Ние им се отблагодаряваме с излияние на вино в тяхна чест.

 

8. Коя от двете гробници сте открили най напред?

 

Светицата. Разкопките започнаха на 17 август. Късно вечерта на 19 август завърши проучването на зидания гроб и бяха прибрани всички намиращи се в него археологически материали.

 

9. Какви са типологиите гробници разпространени в тракийския свят? Светицата и Голямата Косматка към кой тип спадат?

 

Систематизация на тракийската подмогилна архитектура все още не може да се направи, тъй като често се откриват (особено от ТЕМП), непознати комбинации между планово и пространствено решение. Аз съм направил типологии въз основа на различните признаци – брой на камерите, строителен материал, форма на основите и др. Най-характерна е формата на помещенията. Въз основа на нея подмогилните сгради се делят на такива с четириъгълен план, кръгли и смесени. Храмът в Голяма Косматка е към смесените – той има две правоъгълни и едно кръгло помещение. Съоръжението в Светицата не е храм или гробница. То е саркофагоподобен зидан гроб.

 

10. Какво сте намерил в Светицата?

 

Саркофагоподобният гроб в Светица е един от малкото в България, един от малкото неограбени и един от най-богатите. В него е извършено орфическо погребение на тракийски владетел от втората половина на V в. пр. Хр. На пода са положени само части от краката и главата. Инвентарът е представен от метални съдове – фиала-маска от злато, сребърен съд, подобен на фиала, бронзова хидрия, както и много дръжки и дъна от други съдове. Две големи амфори и две старогръцки кани с червенофигурна украса са от глина. Въоръжението е бронзова броня с железни части, плетена желязна ризница, върхове на копия и мечове от желязо, 144 бронзови върха от стрели. От злато е изработен изящен пръстен-печат с изображение на почиващ атлет.

 

11. Тук бе намерена и златната маска, какво представлява тя, бихте ли хипотизирал нещо спрямо нея?

 

Най-ценният предмет в гроба е златната маска. За разлика от микенските и македонски маски тя представя лице на жив човек, изработена е от дебела златна ламарина и тежи многократно повече – 673 г. Образът е с индивидуални особености, от маската ни гледа суров и решителен, дори жесток мъж. В същото време затворените му очи свидетелствуват за състояние на върховно блаженство. Виждаме го вероятно в момент, когато той е изпил виното от фиалата и я е наложил на лицето си. Тогава неговите гости и подвластни са били поразени да видят превъплащението на един жив в златен бог. С това той е укрепвал авторитета и влиянието си.

 

12. Какво сте намерил в Голямата Косматка?

 

Инвентарът на тази гробница респектира с внушителното си количество, качество, художествена и материална стойност. Става дума за повече от 70 предмета – въоръжение, символи на власт, съдове, конска амуниция. Теглото на златото в камерата надвишава 1 кг. От жълт метал са 1 съд, дъбов венец, всички апликации за конска сбруя, украси за ножница на меч и ризница. Особена стойност имат два сребърни съда, по които има надписи с името на Севт.

 

13. В могилата Голямата Косматка сте намерил и една бронзова глава, какво представлява точно?

 

Бронзовата глава е къс от статуя – великолепно произведение на античното изкуство, дело на някои от великите старогръцки ваятели. Стиловият анализ позволява да се твърди, че тя е изработена в края на ІV в. пр. Хр. Това сигурно е станало в някое елитно елинско ателие. Комплект от аргументи позволяват да се твърди с голяма степен на вероятност, че главата, както и всички останали материали в централната камера са свързани с името на великия тракийски цар Севт ІІІ – строител на Севтополис.

 

14. Какво би могло да се каже за датировката на тези две могили?

 

Аз вече посочих датировките – втората половина на V в. пр. Хр. за саркофагоподобния гроб в Светица. Случаят в Голяма Косматка е по-сложен. За там се установява, че могилата е насипана през първата половина на V в. пр. Хр. През втората половина на същото столетие част от насипа й е отнета и на това място е изграден храмът. Започнало е възстановяването на могилата, но това по неизвестни причини не е завършено и над храма е останала видима хлътнатина. Храмът е използван повече от столетие, през което време в него са извършвани церемонии за елита на обществото. За да не бъдат обезпокоявани, те са затваряли и заключвали двукрилата мраморна врата към кръглото помещение. В началото на ІІІ в. пр. Хр., когато е умрял цар Севт ІІІ, ритуалът по погребването му е извършен в храма. Необходимите му за задгробния живот вещи са разположени в монолитната камера-саркофаг. В правоъгълното помещение е извършено жертвоприношение на кон. Входовете към първите две камери са зазидани като са използвани и късове от междувременно ритуално натрошената мраморна врата. Коридорът е бил опожарен и запълнен с камъни и пръст. На 7 м пред фасадата е била погребана ритуално главата от статуя на владетеля. Тя е била здраво укрепена, така че да стои отвесно, и е затрупана с различни по големина необработени камъни и пръст. Фасадата е засипана, алеята към нея запълнена, следите от погребението заличени. Скоро никой в Долината не е знаел, че храмът е превърнат в последен дом за душата на Севт. И така  É до началото на октомври 2004 г.